Как да разрешим нерешимите си проблеми
Напоследък започнах да забелязвам нещо интересно в познатите ми хора – как саботират мечтите си.
Приятели, които искат да се оженят, непрекъснато се оплакват от неуспехите си, но всъщност сами саботират себе си – трупат килограми, седят си вкъщи, никого не срещат, а когато срещнат подходящ човек, се държат така, че много бързо да го изгонят.
Приятели, които нямат работа и са силно обезпокоени от това, всъщност правят точно обратното на това, което би им помогнало – по цял ден седят и бездействат, оплакват се, страдат искрено. А биха повишили възможностите си с един практически курс – по фризьорство например – всеки има коса, всеки ходи на фризьор и то доста често, не са необходими особени вложения, за да се практикува този занаят. И най-вече, човек зависи от себе си – може да работи и до 90 години, без да зависи от нечие благоволение.
Приятели, които искат да учат, сменят идеите си всеки ден, започват и не довършват, започват нещо ново и отново не го довършват. За времето, от което познавам такива хора, можеха да имат вече по три висши образования – а те все още не са решили какво искат да учат.
Общото между тези хора е, че те имат висок идеал за целта, която искат да постигнат. Малките цели са им просто скучни. Те не искат да са просто симпатични, когато свалят някой килограм – а поне толкова красиви като Джордж Клуни или Моника Белучи. Те не искат да работят каквото и да е, а супер работа, за супер заплата, на супер място. Те не искат да учат желана специалност в близкия университет, а в най-престижния университет (Харвард е приемлив вариант).
Тези хора саботират мечтите си – сякаш не искат да получат това, което искат, а сами си поставят толкова допълнителни условия, че да са сигурни, че никога няма да се случи.
Изискванията на тези хора към самите себе си са толкова големи, че те сами блокират процеса по реализиране на мечтите си. Не че мечтите им са невъзможни – но осъществяването на най-голямата мечта започва с малки, прости, практични стъпки. Ако тези стъпки не бъдат направени, мечтата ще си остане просто мечта и винаги ще е на достатъчно разстояние.
Имате проблем, който не можете да разрешите от години?
Решението му е просто:
1. Споделете проблема си с трима свои приятели.
2. Изслушайте техните съвети.
3. Изпълнете съветите им.
Вероятно ще имате желание да обясните на приятелите си как точно се чувствате, може да се почувствате неразбрани и със сигурност съветите им няма да ви допаднат. Със сигурност ще се наложи да промените точно това, което най-малко ви се иска да докосвате, да се откажете от това, което най-малко желаете да освободите.
Но вие имате тези проблеми, защото сте действали според собствените си схващания и чувства. Ще ги разрешите, ако спрете да действате по вашия начин.
Но дали приятелите ви са достатъчно компетентни, за да им доверите вашия ГОЛЯМ проблем? Да. Проблемът ви е голям само във вашите очи, защото сте затънали емоционално в него. Хората са твърде подобни, проблемите им са твърде подобни и имат прости решения. И хората знаят чудесно решението на чуждите проблеми.
Не е ли опасно да слушаме чужди съвети и да пренебрегнем душата си? Душата ни попива ефективно и мъдрост, и глупост, и любов, и омраза. А всъщност става въпрос просто за навици, придобити в детството и утвърждавани с години. Можете спокойно да се вслушвате в себе си, ако сте доволни от резултатите от своите схващания, чувства и действия. Но ако не сте, душата ви е възприела неправилна информация и вие ще страдате, ако я слушате. По-добре е да послушате човек, който ви обича и отстрани вижда вашето положение по-ясно. Ако не можете да решите с години даден проблем, очевидно е – по-добре не се доверявайте много на себе си по този въпрос.
Потърсете съвети от приятели, които нямат проблеми в тази област от живота – и ги последвайте. Ще се чувствате странно и неестествено, а след това ще се повяват първите добри резултати… и ще свикнете с новото си аз.