Истинската любов

Тази статия няма да е за романтичната любов. А за истинската любов.

До моя блок, както и навсякъде в София, живеят бездомни кучета. Те са четири, стари, добродушни и обичани от (почти) всички.

Преди няколко дни едно от кучетата беше прегазено от кола. Наобиколиха го хора, около 20 човека. Кучето плачеше и се опитваше да се изправи, но задната половина от тялото му беше неподвижна. Хората стояха около него и му съчувстваха. Извикаха ветеринар, човекът дойде и го прегледа. За щастие гръбнакът му беше здрав, но беше увреден тазът; не беше ясно дали има луксация на тазобедрената става или счупен таз. Лекарят каза, че трябва да се направят изследвания, за да се установят пораженията, и най-вероятно операция. Докато говореше за възможностите и за цената на лечението, около кучето останаха 3-4 човека. Останалите тихомълком се отдалечиха. Оказа се, че от сърцето на останалите 3-4 човека се откъснаха 20 лв. … за смъртоносна инжекция.

Цената на лечението е около 400-500 лв. Голяма цена за един човек. Малка цена за всеки от двайсетината „загрижени” за кучето – 20 лв. от 20 човека.

Онази вечер разбрах защо в България нещата не вървят и защо скоро няма да се оправят. Добротата ни, любовта в сърцата ни стига за малко състрадание (понякога), но не е достатъчна, за да ни накара да окажем реална помощ на същество в нужда.

Всеки човек, който познавам, ми е разказвал колко много е обичал и колко е бил нараняван. Онази вечер осъзнах, че винаги, винаги получаваме любовта, която даваме.

Известно е, че децата не слушат думите на родителите си, а попиват поведението им. Децата учат чрез подражание. Умът ни функционира по този начин, и в зряла възраст. Подсъзнателните ни схващания не се формират от повърхностните мисли и романтичните ни представи – а от нашите реални действия.

За подсъзнанието ни любовта не е това, което харесваме и мечтаем – а това, което правим по отношение на другите хора. В момента, в който излъжем човек, който обичаме, в подсъзнанието ни се маркира информацията – любовта позволява лъжа. В момента, в който изневерим на човек, който обичаме, подсъзнанието ни отбелязва – любовта позволява изневяра. В момента, в който изоставим любим човек без обяснение, подсъзнанието ни разбира – любовта позволява изоставяне.

И следващата ни любов е осъвременена версия на схващането ни за любовта – истината или лъжата, верността или изневярата, лоялността или предателството.

Ако не харесваме любовта, която преживяваме в момента, ако любимият ни човек не постъпва добре с нас днес, 99% е вероятността да сме се отнесли по същия начин с човек, който не сме обичали и ценили толкова, в миналото си.

Решението е просто. Да започнем да постъпваме с другите хора така, както искаме да постъпват те с нас, още днес, още сега. Защото в ума ни има безпристрастна система, която помни всичко и го претворява в реалност. И утрешният ни ден, утрешното ни щастие зависи от правилните избори, които правим днес. Не от позитивно мислене, не от празни твърдения – а от реалните ни постъпки към най-близките ни хора. Онези, с които толкова сме свикнали, че не забелязваме, не чуваме, не виждаме. Онези, които не ни изпълват със страст, които не са интересни, които не ни обещават приказни изживявания. Но ни обичат и винаги са до нас.

Спомняте ли си свещения граал в „Индиана Джоунс”? Сред всички блестящи лъскави, привлекателни чаши, истинският граал беше неугледен, направен от обикновен дърводелец. Така е и с истинската любов – тя не е бляскава, не е лъскава, не грабва погледа – тя е обикновена, проста, семпла, понякога незабележима. Но е истинска.

Хората и животните, които имат нужда от помощ, те не са привлекателни. Те са болни, те са слаби, те са безпомощни, нелицеприятни. Можем да ги отминем и нашето подсъзнание ще запомни това. А когато ние утре имаме нужда от помощ, нас ще ни отминат – защото ще сме непривлекателни, пък хората обичат красивите и веселите неща.

Принципът, по който функционира нашият свят, е прост – помогни и ще получиш помощ. Можеш да помогнеш само на някой по-слаб и безпомощен от теб. Може да ти помогне само някой по-силен от теб. Ако днес дадеш помощ на някой, утре, когато се нуждаеш, ще получиш помощ от друг. Но ще получиш това, което си дал. И няма значение кой е срещу теб – твоето подсъзнание може да изпрати сигнал до хората, които могат да ти помогнат и да докосне сърцата им, а може да те направи и невидим за хората около теб. И това зависи само от теб.

Свикнали сме да смятаме, че ако сме добронамерени, че ако не правим лошо, това е достатъчно. Но не е. Любовта не е просто чувството, което изпитваме, когато всичко е наред. Любовта изисква реални постъпки. И тъй като сме приели парите като средство, чрез което да сравняваме стойността на несравними неща – любовта изисква пари. Любовта изисква истинска помощ.

Кучето, за което стана дума, я получи. Беше оперирано днес и се надявам, че всичко ще бъде наред с него.