за любовта

Мъж зарязва жена след първа среща, защото е дебела

23

Всички жени искат да са красиви и полагат големи усилия за това. Красивите жени имат повече възможности да привлекат повече партньори и да се обвържат с по-красив и успешен партньор. Следва една истинска история, която поставя един нетрадиционен въпрос – какви мъже привличаме с красотата си?

Мишел имала продължителна връзка допреди няколко месеца и отдавна не била излизала на среща. Нямала никакъв опит с онлайн запознанствата.

Запознала се с мъж чрез мобилно приложение за запознанства. Харесали се и излeзли на среща. Прекарали заедно няколко часа, той я изпратил до дома й, целунал я. След срещата 30-годишната Мишел Томас получила съобщение, че той я обожава и би се оженил за нея… ако не беше толкова дебела.

„Здравей, Мишел,

извинявай, бях много зает на работата си днес.

Благодаря ти за прекрасната вечер. Много ми беше приятно с теб и те обожавам. Ти си забавна и освободена и си точно момичето, с което бих се радвал да излизам, ако моето тяло и ум ми позволят. Но се страхувам, че не е така.

Няма да те залъгвам – обожавам те, Мишел, ти си най-красивата жена, която съм срещал през живота си. Но умът ми се възбужда от по-слаби жени.

Повърхностно? Не. Това е същата реакция, както когато четеш страхотен автор или видиш невероятна картина, или слушаш любима песен – тази мигновена реакция, която те кара да искаш повече.

И въпреки че съм силно привлечен от твоя ум, твоето лице, твоя характер (и Бог ми е свидетел – наистина съм), аз не мога да кажа същото за твоето тяло. Седях срещу теб и флиртувах и се забавлявах, но имах ужасното усещане, че когато се съблечем, моето тяло ще ме предаде. Не искам това да се случи, мила. Не искам да лежа до теб и ти да ме питаш защо не съм твърд.

Има няколко неща, които събуждат моето въображение и твоето остроумие и интелигентност в началото неизбежно щяха да ни отведат в спалнята. Но само един резултат е възможен там.

Аз съм много разочарован, Мишел, защото наистина не се бях чувствал така с някого от много време, но се опитвам да бъда честен с теб без да звуча като пълен глупак.

Ние можем да бъдем приятели, можем да флиртуваме и да се обожаваме… и дори бих се оженил за теб, защото си уникална и аз наистина те харесвам.

Но се опитвам да избегна по-голяма болка в бъдеще, за да не ни се налага да преминаваме през този проблем. Аз съм мъж… с всичките желания на мъжа и всички неуспехи на мъжа и познавам добре тялото си и неговите нужди. Опитай се да ми простиш. Обожавам те.“

„Когато получих съобщението, бях съсипана, споделя Мишел пред австралийско издание. Бях на друга среща в този момент (аз не съм обвързана, защо не?). Човекът отиде до тоалетната, а аз проверих телефона си. Когато той се върна, аз бях потънала в сълзи. Не бях много красива гледка за първа среща.“

Но вместо да си позволи това нещо да срине самочувствието й, Мишел решила друго. Отговорила му чрез своя блог.

„Уважаеми, който срещнах в Тиндър,

Не е нужно да ме харесваш. Всеки от нас има добър приятел, към който гледа жално: „ти си страхотен, но нямам тръпка към теб“. Иска ни се да ни привлича, но умовете и телата ни не работят по този начин. И това е нормално.

Това, което не е нормално, е че след няколко часа, прекарани с мен, ти си отделил време да ми напишеш това непоискано съобщение. Тонът ти е мил и снизходителен, но начина, по който описваш отвращението си от моето тяло, е наистина гротесков.

Единствената възможна причина да ми напишеш това е да ме нараниш.

И се срамувам да призная, че за известно време се почувствах така. Ти събуди заспал страх, който всяка жена изпитва от ранните си младежки години – че няма значение колко сме умни, забавни, мили, страстни, лоялни, авантюристични и жизнени – ако тежим с десет килограма повече, никой няма да ни пожелае.

Аз харесвам начина, по който изглеждам. Не изглеждам като Чарлийз Терон и това е нормално – изглеждам като себе си и се харесвам такава, каквато съм. (Сигурна съм, че ще харесам и Чарлийз Терон, ако я срещна, чух хубави неща за нея).

Може да смяташ, че моите снимки са манипулирани, за да изглеждам по-слаба. Но аз мисля, че те представят това, което съм. И съм честна за себе си: описвам се като жена, която обича пица, посочила съм линк към моята страница в Instagram, където имам и снимки в бански костюм, направени на моя 30 рожден ден. Смятам себе си за самоуверена и щастлива млада жена. Но може ли това да е била причината да ми пишеш? Видя ме и си помисли: „Тя изглежда има твърде високо мнение за себе си, да я свалим на земята?“ Всички знаем, че интернет е опасно мнение за жена със собствено мнение и аз го научих от собствен опит.

Показах съобщението ти на мои приятели и те бяха шокирани, ужасени, ядосани, а някои от тях дори пожелаха да се саморазправят с теб. Един моя приятел ми каза, че имам хубаво дупе, въпреки че „му е твърде рано да се жени“. Смях се с него. А после плаках в моята група в Slimming World. Да, Slimming World. Виждаш ли, аз зная, че имам наднормено тегло. И мога да ти кажа колко килограма точно имам в повече – десет. Вече свалих 7 килограма и имам още толкова. Ще се справя и с тях, бавно и спокойно. Това не значи, че трябва да спра да живея и да обичам себе си сега.

Повече никога няма да те видя и чуя. (Може да изпиташ нужда да отговориш на това. Моля те, недей. Каквото и да кажеш, няма как да промениш мнението ми, че си позор за твоя пол.)

Това, което истински ме притеснява, истинската причина да ти отговаря публично, е факта, че имаш 13-годишна дъщеря. Талантлива художничка, която колекционира Манга и иска да посети Япония.

Искам да кажа на дъщеря ти да обича и да се грижи за тялото си. То е само нейно. Насърчавай интелекта и таланта й. Насърчавай куража й. Помогни й да си изгради желязно самочувствие, така че ако (ще бъда мила, ще кажа „ако“) дойде момент, в който нищожен и нещастен мъж се опита да го подкопае, тя да може да отговори така, както го направих аз.

P.S. Ти не си висок 1.80.“

Мишел няма намерение да разкрива самоличността на мъжа заради неговата дъщеря.

 

Можете да харесате още
23 коментари
  1. София

    Сексуалното ни желание не е политически коректно. На страната на грубия мъж съм. Не харесвам хора с наднормено тегло, дискриминирам ги и избягвам да общувам с тях. Човек неумеещ да се грижи за себе си е нежелана компания.

    Психически уравновесения човек ще извлече ползата от критиката (макар и злобна), а жертвата ще надуе главите на другите.
    Минутка за реклама: Била съм в подобна ситуация, колежка ми каза че не съм достатъчно добра за един мъж. Стегнах се, смених режима на хранене, започнах да спортувам, да избирам дрехите си по- внимателно, промених косата си, сложих грим. И досега съм и благодарна, макар да прекратих връзката си с нея :))
    Въпрос на отношение е. А тази хленчи и драматизира (моите уши това чуват.)

    1. Мая

      Звучите цинично. Да, сексуалното желание не подлежи на контрола ни. Но отношението ни към другите хора е въпрос на избор. Аз съм била във всички ситуации. Била съм отхвърляна от мъж по груб начин, който ме е съсипвал за дълго време. Била съм отхвърляна по начин, който не ме е наранявал – начинът има значение. Дори когато разбера, че един мъж не може да бъде мой сексуален партньор, продължавам да уважавам човека, който е. След като съм го допуснала до себе си, има причина за това. Когато ми се налага да отхвърля някой, се опитвам да го правя така, че човекът да запази доброто усещане към себе си, достойноството си. За да може да продължи нормално живота си. Защото моят вкус не е нищо повече от това – мой личен вкус. За човещина става въпрос.

    2. Калистал

      Четох тази статия и на английски и на френски, сега я прочетох и на български и мнението ми си остава същото: става въпрос за два индивида, не особено нито умни, нито мъдри.
      Прословутата интелигентност, четейки съдържанието на двете писма, нещо не ми се вързва (въпреки че като си глупав, по-малко глупавия сигурно ти изглежда гениален). Но в случая иде реч за емоционална интелигентност, която липсва крещящо и на двамата.
      Не всички истини трябва да се казват, гласи една френска поговорка и съм напълно съгласна с нея. За това под извинението “аз не съм лъжец, аз съм честен и откровен човек”, аз чувам “аз съм тъп и не мога да преценя, кога да си държа езика зад зъбите и кога трябва да говоря”.
      Не изпитвам съжаление към момичето, въпреки че може би би трябвало. Самият факт, че е навързала и публикувала цялата драма, не я прави много достойна за възхита в очите ми. Преценяш чие мнение си струва и чие е мотивирано от чиста пробва злоба или простотия, след което продължаваш напред!
      В тоя ред на мисли, когато в България, чуя нечие “компетентно” мнение, първото нещо е да анализирам кой ми дава много често нежеланото мнение или съвет и какво цели с това. Поради тази причина някоя колежка със злобно коментарче, посмъртно не може да ме мотивира. Но пък човек, който има тежест и стойност в очите ми – определено много ще ми повлияе.
      В историята детското надцакване “ама щото съм самоуверена, за това ме обиждаш” и признанието “ходя в група за отслабване, защото зная, че имам проблеми с теглото” в случая въобще не говорят в полза на “жертвата”.
      С две думи, наистина не виждам поуката и дълбокия смисъл от тази нелепа история между двама не особено интелигентни възрастни хора, търсещи своето място в едно общество, което очевидно не им отговаря!
      Един злъчен отговор от сорта на: аз също те обожавам, но се страхувам, че не мога да бъда сексуално задоволена от еректирал 7 сантиметров пенис, но ти желая да срещнеш жената, която може” според мен би свършил доста по добра работа от гръцката многословна драма!

  2. София

    Съгласна съм, наистина съм цинична (не само звуча). Колкото до човешкото отношение, което си дължим- ако е дадено- добре, но такъв вой и драма, ако липсва… Не мога да приема тези хора сериозно. Мисля ги за лигльовци. Сакън че са и казали (и то!) истината в очите. Смешна ми е нейната реакция, а това че той е бил грубиян- всеки прави най- доброто, на което е способен.
    Според мен не е въпрос на избор. Ако човек се е родил социопат, как точно да се накара да изпитва съчувствие или морално удовлетворение от добро отношение към другите хора? Струва ми се, че нивото на емпатия е извън нашия контрол. Човек действа емоционално и от сърце, и след това рационализира и оправдава решението си с ума си. Избора е теоретичен. Мрън- мрън че света е това което е.

    1. Мая

      Емпатията е въпрос на избор. Достатъчно е човек да се постави на мястото на другия и веднага ще разбере как да постъпи. В този случай е било достатъчно едно “Виж, мисля, че няма да се получи” в края на срещата им. Той й е дал фалшиви сигнали, след това е прекалил с обяснението. Мисля, че срещу това е нейната реакция и също мисля, че реакцията й е нормална. Но истината е, че той й е помогнал да приключи по-бързо тази история. Истинските проблеми в живота ни създават хората, които ни харесват (физически), а не тези, които они отхвърлят. Особено, ако това са хора, които оценяват само повърхностни качества.

    2. Георгиева

      София, била съм слаба, в момента съм дебела..ама МНОГО…надебелях след операция и лечение…качих 20 килограма, които се опитвам да сваля и наистина е много трудно, когато се бориш срещу тялото си…когато хормоните и заболяването ти казват – не се опитвай…така че – не се подигравай на дебелите – НЕ ВСИЧКИ дебелеят от мързел и ядене…

  3. София

    Разбирам гледната Ви точка, наистина е прекалил с обяснението. Просто за мен- и тя с реакцията. В последно време не давам право на хората да се показват болката си, досадно и излишно ми е.
    Да се постави на мястото на другия е невъзможно, ако човек е социопат или с нарцистично разтройство. Имат си двоен стандарт, с който съвсем искрено оправдават своето лошо поведение и заклеймяват чуждото такова срещу тях. Защото те са специални и велики, а другите обикновени предмети, незаслужаващи уважение или човешко отношение.
    Какво би мотивирало един социопат да не нарани човек? Емпатия? По- скоро конкретна полза да не го прави.
    Ако съм се отплеснала много от темата, моля за обратна връзка.

    1. Мая

      Изказването ви е точно по темата. Стараейки се да бъдем перфектни за другите, често привличаме точно такива хора – психопати или просто обикновени егоисти. Малките дефекти, които всеки от нас има, не пречат на хората, които истински ни обичат, да ни обичат. Но пречат на психопатите и егоистите, защото те търсят идеалното, безпроблемното, онова, което им носи само удоволствие и могат да използват безгрижно. Така че често именно недостатъците ни ни спасяват от такива хора. А тези хора, за съжаление, не са никак малко и новата култура на отношенията ги насърчава да взимат каквото им трябва и да не мислят за другите хора.

  4. София

    Имах едно нарцистично гадже, което искаше да съм съвършена (никога не успявах да го постигна според него). Но знам че неговото сърце наистина не му позволява да се държи по друг начин. Той си е злобен и толкова. Живота ме срещна с не малко такива и не правя драма, нито пък ги обвинявам че са се родили такива безсърдечни.
    Интересно ми стана, че давам право на мъжа да се отнася зле, а на жената не давам право да се чувства засегната 😀 Цинизъм, реалистичен поглед и приемане или сама на себе си не позволявам да се чувствам засегната и ме е яд на тези, които го правят? Отивам да помисля.

  5. Мая

    Жените в нашето общество са възпитани по този начин – да се отнасят строго и критично към себе си и снизходително към мъжете. От мъжете сякаш не очакваме да се държат почтено или просто нормално, защото са мъже и са си такива. А те са такива, защото ние ги приемаме такива. Чужденките не са толкова снизходителни към мъжете, определено. Мисля, че е наша национална черта (с югоизточен произход, струва ми се).

  6. София

    Нямам база за сравнение между българки и чужденки. Заради селф хелп литературата, която съм чела си мислех че грешките са едни и същи. Може би тук се допускат по- често. Предполагам всяка култура определя конкретните нюанси и в тези отношения.

    Мислех си, че трябва да се прощава лошото, дори злобно поведение (на мъже или жени). Говоря за разбиране със сърцето, че този човек не е могъл да постъпи другояче. Не с цел оправдаване на лошия, а заради душевното спокойствие на засегнатия. Изхождам от позицията “прости им Господи, защото те не знаят какво вършат”. Благородния човек не е такъв заради съзнателен избор, а защото не може по друг начин, защото би се чувствал че предава себе си и омърсен, ако навреди на друг. Така и със коравосърдечните хора, но с обратен знак.
    А цялата пушилка, която вдигам е защото на чужд гръб и сто тояги са малко (по повод прощаването и приемането), искам всички (включително Мишел) да мислят като мен и просто имах нужда да си кажа мнението :))) Дано не съм досадила 🙂

  7. Илинда

    Момичета,много сериозен и интелигентен диалог,с многоаспектно разглеждане на проблема!Аз да споделя нещо по фриволно,което чух отнякъде.Жената има само един страх в живота и той е да не надебелее.А дебела жена….Тя просто незнае какво е страх,тя не се страхува от НИЩО!!!!?

  8. videna

    E, аз имам база за сравнение между българки и чужденки, живея в чужбина – Белгия, и мога да кажа, че българката не цени себе си. Тя позволява прекалено много на мъжете, сякаш фактът че имат член ги прави особено ценни и неповторими. Сякаш сме в арабския свят от 16 век. И българските мъже имат поведение абсурдно за една нормална жена от друга страна. Защо, момичета, толкова ли ви е ниско самочувствието? Да не би да сте по-грозни или по-глупави, всички повтарят колко неща умеела българката, колко била красива и пр., а тя се отнася към себе си сякаш е намерена на улицата.
    И не, не съм феминистка, и никога не съм била.

    1. Мая

      Ние СМЕ в арабския свят – нашето възпитание е такова. Това е национален манталитет и самите жени не са виновни за това, докато не получат база за сравнение. Тогава нещата се променят. Аз съм имала две дълги връзки с чужденци и след тях ми е невъзможно да създам връзка с българин – дори когато човекът ме обича, държи се добре (според собствената си преценка) и се старае много (пак според собствената си преценка). Българите нямат уважение към жените, а жените, за да бъдат с български мъже, трябва да се научат да потискат доста от естествените си чувства и реакции. И се случва това, което виждаме наоколо – български жени, които работят и се грижат за семействата си, и български мъже, които все повече губят функцията си в семейството си и обществото.

  9. videna

    Но и аз мисля, че тази жена не е трябвало толкова болезнено да приема писмото на мъжа. Защото си личи, че много е наранена. Това е като тена на кожата – едни харесват по-светли, а други – по-мургави кожи, въпрос на вкус, това, че имаш по-пълна фигура не те класира като по-ниско качество човек, за някои мъже тези жени са по-сексапилни – такъв мъж й трябва на нея. Все пак тя не може да промени вкуса на този мъж и той е бил искрен. Пак повтярям, въпрос на вкус, тя не трябва толкова да се сърди. А това, че се опитва да свали наднормените кг, чудесно, защото го прави за себе си и за своето здраве!

  10. Дарина

    Интересна информация, съзнателно употребявам наименованието на този формат, защото не е нито изповед, нито необходим диалог, нито нещо, с което би се ангажирало вниманието както на получателя на съобщението, така и на читателите,. От първите редове, отправени като обръщение прозира отхвърлянето, явяващо се като теза, останалото са само аргументи, подлатени тук-там с илюстративен материал. “„Здравей, Мишел,

    извинявай, бях много зает на работата си днес” -това е достатъчно, за да се установи статута на една “връзка” ….,останалото са само думи, думи “откровение” и думи стрели -раняват. Защо?
    Мая, бих искала да прочета становище за отхвърлянето, за несбъднатите очаквания, за фрустрацията……

    1. Мая

      Отхвърлянето винаги и болезнено, защото човекът получава съобщение: “Ти не си достатъчно добър, нямаш шанс – с мен, в тази ситуация”. Отхвърляне поради неприемливо поведение е болезнено, но то кара хората да се променят и адаптират. Отхвърлянето на човека поради личностни качества – като форма на тялото, цвят на кожата или нещо, което не зависи от човека, е твърде болезнено преживяване. Всяка ситуация, която създава стрес, който човекът не може да облекчи сам, е свързана с развитие на психологични и физически нарушения (потвърдено е в медицински експерименти). Така че реакцията на жената е съвсем нормална и не е плод на само на слаба психика и ниско самочувствие

      Отхвърлянето

  11. X-MAN

    ЧОВЕКЪТ Е ПОСТЪПИЛ МНОГО ЧЕСТНО И КОРЕКТНО. ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛ НЯКОЯ ЖЕНА, КАТО МЕ ОТРЕЖЕ ДА МИ КАЖЕ КАКВО НЕ ХАРЕСВА В МЕН. ТОВА СИ Е ГРАДИВНА КРИТИКА. МАЛКО ОБАЧЕ ДАВАТ СМИСЛЕН ОТГОВОР, МАКАР И ЕДНОСРИЧЕН, НО….НЕ МИСЛЯ ЧЕ ПАНАИРИТЕ И ГРУБОТО ОТНОШЕНИЕ СА ПО-ДОБЪР ВАРИАНТ.

    1. Мая

      X-MAN,
      Не правите разлика между съобщаване на факт и унижение. Човекът не е постъпил честно и коректно. Докато е бил с нея, й е дал сигнал, че я харесва. По никакъв начин не я е предупредил – чрез известна дистанцираност, която не пречи на доброто възпитание, че не я харесва. Постъпил е лицемерно. Това, което й е написал, щеше да е почтено и коректно, ако беше ограничено до думите “Мисля, че между нас няма да се получи”. Това е достатъчно. Защото това, че той не харесва тялото й, не значи, че тя има грозно тяло и че никой друг не би я харесал – това е негово мнение, а не обективен факт. А разширеното описание на неговото мнение вече е унижение и уронване на достойнството и самочувствието на тази жена.

      Казвате, че винаги сте искал жените, които ви отрязват, да ви кажат защо. Прочетете пак текста на този мъж към жената, но си представете, че жена го е написала за вас. И вместо за телесно тегло става дума за дължина на пенис. Ако жена ви каже, че не ви желае, защото пенисът ви е малък, как бихте се почувствали? Колко време ще ви е необподимо, за да позволите отново на друга жена да види пениса ви? Как ще тръпнете, когато се събличате всеки път отново пред различна жена, очаквайки същия коментар? И ако отново го получите, дали няма трайно да се затворите в себе си? Въпреки че вероятно пенисът ви е нормален, но може да изглежда малък на жени, които са прекалили с порното. Само че един такъв коментар може трайно да увреди самочувствието ви и да ви обрече на самота за дълго време.

      Затова този мъж не е постъпил нито честно, нито коректно. Той е нанесълл емоционална травма на жената – абсолютно ненужно. В своя блог тя пише, че е зарязала срещите за неопределено време – вероятно докато не достигне теглото, при което няма да има риск някой мъж да я отхвърли отново. Това означава месеци самота. А някъде съвсем близо до нея със сигурност има мъже, които биха я харесали точно такава, каквато е – лъчезарна, млада, красива жена.

  12. Рошлата

    Ха хахх, какво дълго и упоително обяснение на проблем с ерекцията е спретнал интересният (за терариум) мъжки екземпляр! При това добре прехвърлен върху жената – въпреки че това и е хубаво, онова върховно, с нея е прекрасно и още купчина тинтири-минтири, включващи дори споменаването на готовност за брак (?!) сексуално нищо нямало да се получи, щото -на – тя била дебела. Не знам на този какъв му е проблемът с точност ( щото под всеки проблем стои поне още един), но че го има е повече от факт. Отделно, нормален човек , нито ще дреме в място, закъдето не е с часове, нито ще дращи по десет екрана обяснения после. Пък дамата да му удари една благодарствена молитва, че лаФсторито е свършило преди да е започнало, щото големи поразии можеха да се заформят нататък.

  13. Димитър Колев

    Всъщност, за какво мрънкаме ? А ? Тя, ако не ме харесва изобщо няма да ме отрази, нали ? Или ще ми каже да вървя на майната си !
    Какво очаква тя тогава ? Да се взима в ръце като и е мъка. Да си оправя недостатъците. Проблема си е неин, Честно казано…
    Аз бях от хората, които се държаха с другите с разбиране, с човещина. Това с момичета, с момчета. Да, бил съм и с момичета с недостатъци. Дори за момент не съм и казвал нищо, винаги съм опитвал да я накарам да се почуства добре да го превъзмогне, отнасял съм с нея като с личност, като с жена, а не парче месо. И…. това беше най-голямата ми грешка! Голям глупак бях! Но този човек умря! Убиха го с лопатата! Сега ще се държа с тях така както заслужават!

    1. Мая

      Димитър,
      Не мрънкаме. Това е сайт, посветен на човешките отношения и тук размишляваме върху това.

      Проблемът не е, че той не я е харесал. Ако той не беше написал това писмо, проблем всъщност нямаше да има – тя щеше да приеме посланието му. Той не я е унижил с това, че не я е харесал, а със самото писмо. Няма нужда да обясняваш на някой защо не го харесваш, защото това си е твоят вкус – и само толкова. Той се е опитал да прехвърли неуспеха за тази връзка върху нея.

      А изразът “момичета с недостатъци” говори за липса на любов. Когато човек е влюбен, той не вижда недостатъци. Не се сърдете на жените, които не сте обичали.

  14. Димитър Колев

    И все пак – добре му е отговорила. 😀
    Явно на снимките му се е сторила по-хубава 😀

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!