Може ли силата на мисълта да спре стареенето?

През 1979 г. психоложката Елън Лангър (Харвард) проведе експеримент, за да открие как начина на мислене влияе върху процеса на стареене. Но доскоро пълната история около този експеримент бе забулена в тайна.

До каква степен можем да контролираме процеса на стареене?
Проф. Лангър е посветила кариерата си на изследванията си върху въздействието на човешкия ум върху здравето.

„Всеки знае, че умът ни може да повлияе физическото ни състояние, но аз мисля, че хората не осъзнават колко е силен този ефект”, казва проф. Лангър.

През 1979 г. проф. Лангър провежда експеримент, резултатите от който бяха обявени наскоро. Тя набира група мъже на възраст 70-80 години за „една седмица в спомените”. Те не са предупредени, че ще участват в изследване на процеса на стареене, експеримент, който ще ги върне 20 години назад във времето. Целта на проф. Лангър била да установи дали при връщането на мозъка с 20 години назад това ще окаже някакво влияние върху тялото.

Мъжете са разделени в 2 групи, и двете групи са прекарали една седмица извън Бостън. Първата група била контролна и на участниците бил припомнен живота от 50-те години. Втората група мъже били поставени в среда, която наподобявала 1959 година и трябвало да живеят по начина, по който са живели през 1959 г.

Те гледали филми, слушали музика от онова време, дискутирали нашествието на Кастро в Хавана и последните пуснати от НАСА сателити – всичко това в настояще време.

Проф. Лангър е вярвала, че може да осъществи връзка между ума им и техните по-млади и силни личности чрез поставянето на тези мъже в среда, която е свързана с тяхното минало. И отстранила всяка възможност да живеят по начин, различен от този, по който биха живели здрави индивиди. Участниците в експеримента нямали достъп до никакви помощни средства, които подпомагат дейността на възрастните хора. Хората трябвало сами да се грижат за себе си.

Когато трябвало да се качат в автобуса, проф. Лангър не им помогнала да качат куфарите си. „Казах им, че могат да ги местят малко по малко, магят да разопаковат багажа си и да си взимат сами каквото им е необходимо”. Мъжете били изцяло потопени в атмосферата, в която са били с 20 години по-млади.

Самата проф. Лангър имала своите съмнения. „Когато тези хора дойдоха при мен, за да изявят желание да участват в проучването, те изглеждаха като хора, стигнали до последния си час. Аз наистина се притесних и казах на моите студенти ‘Какво правим? Това е толкова рисковано’.” Но мъжете направиха сами своя избор. И те не бяха третирани като болни или недъгави.

Много скоро тя забелязала разликата. След няколко дни мъжете започнали да вървят по-бързо, вярата им в собствените им сили нараснала. Последния ден един мъж дори решил, че вече може да върви без бастуна си.

Проф. Лангър извършила оценка на физиологичните параметри на участниците преди и след изследването. Установила подобрение на походката им, сръчността им, симптоматиката на артрита, скоростта на движение, когнитивните способности и паметта им. Артериалното им налягане било по-ниско и дори изненадващо – зрението и слухът им се подобрили. Подобрението било по-изразено в експерименталната група.

Проф. Лангър потвърдила, че мисълта на ума, че е по-млад, довела до подмладяване и на тялото. Тя публикувала първите си резултати през 1981 година, но като млад учен се притеснявала, че изследването й няма да бъде прието сериозно.

Днес, след 30 години изследвания в областта на връзката между ума и тялото, от позицията на професор в Харвард, тя разкрива пълната история около своето изследване.
„Смятам, че хората могат – и не избрани хора, а всички хора – да живеят пълноценно, без физически недъзи, без загуба на паметта, без много болести, от които се страхуват”.

„Тези резултати отчасти се дължат на собственото усещане за себе си. Така например, ако накарате хората да се смеят, те започват да се чувстват щастливи. Втози случай хората са били накарани да живеят като по-млади и те са започнали да се чувстват по-млади”, смята Ричард Вайсман, професор по психология в Университета на Хертфордшир.

Превод: Мая Живкова
Източник: news.bbc.co.uk