Спечели книга: Wishpin – ръководство за спонтанно реализиране на мечтите
Miracle спечели книгата „Как се раждат идеите“ на Джак Фостър. Честито, с пожелание за много идеи!
Тази седмица ще обърнем внимание на „WISHPIN – алгоритъмът на успеха или ръководство за спонтанно реализиране на мечти“ на Джеймс Соул.
Странна книга, бе първото ми впечатление. Има много книги от този род, но тази е различна. Това е разказ за хора без имена, които намират пътя към себе си и един към друг. Странно е усещането да четеш цяла книга, в която не се споменава нито едно име, но вярвам, че авторът не случайно е избрал този подход. Това е книга за хората, които стъпка по стъпка откриват истината за света, в който живеят и преоткриват живота си.
Освен заради процеса на реализирането на желанията, книгата си заслужава да се прочете дори само заради богатия набор от мисли и сентенции на известни личности.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 28 март 2010, неделя. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 29 март 2010, понеделник, и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Всички знаем колко е трудно да не мислим за това, което очакваме да се случи с нетърпение. И също така всички знаем, че наистина трябва да освободим процеса поне за момент, за да се случи нещо.
Въпросът тази седмица е:
КАК УСПЯВАТЕ ДА ОТЛОНИТЕ ВНИМАНИЕТО СИ ОТ ОЧАКВАНЕТО ЗА СБЪДВАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО ВИ?
Всеки, който не е шокиран от квантовата теория, не я е разбрал.
– Нилс БорНилс Бор е установил, че въпреки двойствената си природа, материята се проявява в експериментални условия или само като частица, или само като вълна, но не може да бъде и в двете състояния едновременно. При физични експерименти било установено, че електронът има различно поведение в зависимост от това дали е наблюдаван или не. Например, ако при определени условия електронът проявява своята вълнова природа и решим да поставим тази вълна под наблюдение и анализ, за наша изненада електронът започва да се държи като частица. Щом отвърнем поглед от него, започва да се държи отново като вълна.
Самият процес на наблюдение променя квантовата система.Тя поражда едни закономерности, когато не бива изследвана, а когато се включи наблюдател започва да се държи алогично и напук на всички известни правила. Самият процес на осъзнаване променя нещата. Квантовата система „знае” кога е наблюдавана и ни изненадва с поведението си.
Всичко съществува в потенциално състояние. Ние сме и бедни, и богати, и здрави, и болни, и щастливи, и нещастни, слети с цялото и отделени от него едновременно. Когато направим своя избор и видим системата под определен ъгъл, потенциалът на вълната замръзва в някакво положение. Чрез набора от вярвания, според които живеем, ние превръщаме вероятността във факт.
Ако някое събитие трябва да се е случило, но не знаем изхода, можем да му повлияем в минало време, докато не разберем резултата.
Просто знам, че това е така – необходимо е да отклоним вниманието си и да се занимавам с други неща… А когато имаш знание – еднакво лесно е да съсредоточиш или да отклониш вниманието си 🙂 Например, ако знаем, че огънят пари, не приближаваме ръката си, дори насила някой да я дърпа към пламъка – ние я дърпаме по-далече, нали?
Sasredotochavaiki vnimanieto si v usilieto za postigane na mechta ,koiato spontanno shte se realizira. V tova e trapkata .
P.S Izvinqvam se za latinicata, no sam izvan Bugaria i nqmam kirilizator..
Фокусирам вниманието си върху други неща, сбъдването на желанието не е непременно функция на вниманието и очакването, а зависи и от синхрониите. Колкото по-малко напън отвътре, толкова по-добре. Настройването за сбъдване е може би като неосъзнато тласкане на енергията в правилната посока. Пресилването винаги води до случки с обратен знак. Както се казва, правя каквото трябва, пък да става каквото ще!
КАК УСПЯВАТЕ ДА ОТЛОНИТЕ ВНИМАНИЕТО СИ ОТ ОЧАКВАНЕТО ЗА СБЪДВАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО ВИ?
Трудно. Но се старая да правя неща, които ми дават изключителен позитивен емоционален заряд. Също така си намирам някакво ново занимание в съвършено непозната област за мен. Така новата информация, която получавам и старанието, което прилагам при извършването на новата дейност заместват терзанията ми, свързани с очакването нещо да се случи.
Трябва да отклоним вниманието си, защото всичко се случва когато най-малко очакваме.Няма нищо случайно на този свят.
Например когато сме изгубили нещо и го търсим къде ли не,не намираме нищо…и когато вече сме забравили за него ,то се появява..
Най-добрият начин да отклоним вниманието си е умът ни да е зает с нещо друго, дали ще е нещо в работата или в училище , а защо не нещо приятно, като хоби? :)))
КАК УСПЯВАТЕ ДА ОТЛОНИТЕ ВНИМАНИЕТО СИ ОТ ОЧАКВАНЕТО ЗА СБЪДВАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО ВИ?
Трябва да не се опитваме на всяка цена и с цената на всичко да предизвикваме късмета си. Но и не би трябвало да стоим прекалено на страна и да чакаме „случайносттите“ да ръководят живота ни. Мисля че подаръците на съдбата са строго закодирани и преразпределени още много преди ние, да сме си пожелали нещо. Би трябвало да се стремим към пълноценен и балансиран начин на живот, в който да си поставяме реални цели и мечти, а не да витаем из облаците с въпроси кога точно ще ми се случи, защо все още не ми се е сбъднало желанието и т.н. Така само се „впрягаме“ излишно и сами си затваряме врати, които биха били много полезни за, иначе така бленуваното, от нас – желание.
Не успявам!
Не смятам и че е нужно да отклонявам вниманието си-обикновенно преследвам желанията си с хъс и битки,така че ако се разсея…може да не ги сбъдна:)
Ако желанието ми предстои да се сбъдне скоро, не отклонявам вниманието си! Няма нищо по – хубаво от това да си носиш настроение с мечти 🙂
Ако все пак има време и трябва да върша и други полезни неща, минавам на другия полюс и решавам, че няма нищо по – хубаво от изненадващото и неочаквано сбъдване на желанието. В стремежа си да бъда максимално зарадвана спирам да очаквам и насочвам мисловната си дейност на друга посока… Има и вариант за критични ситуации и за мисли заседнали в главата ми!! Тогава ставам суеверна, твърдейки че ако много мисля за дадено събитие, то просто няма да се случи, или поне не както аз го искам! Е, това вече съвсем ме отказва 🙂
Когато желаеш нещо да се сбъдне не следва насочваш вниманието си към очакването за сбъдването на желанието, а по-скоро към усещанията, които ще имаш при вече сбъднато желание (това е и начина да разбереш доколко силно всъщност желаеш нещото) . По този начин всъщност вниманието не е насочено към очакването, а към самото сбъдване на желанието.
Аз имам усещането, че живея точно чрез очакването, чрез мисълта за желанието, чрез мечтите и представата за реализацията на дадената цел и борбата да видя резултат. Радвам се, когато се осъществи, но ако не се случи се разочаровам и трудно приемам, че идеята ми е пропаднала. Не съм намерила все още своя начин да преодолявам по-леко загубата, но намирам нещо хубаво в Очакването, смятам го за част от надеждата и стремежа към доброто и положителното. 🙂
Най-важното нещо, което трябва прави през това време човек е да се образова достатъчно за да разбере като го получи и после да знае какво да прави с него 🙂
„да се образова достатъчно за да разбере като го получи и после да знае какво да прави с него“
Да се образова? Когато не е имало образование хората как са се образовали преди да мечтаят? Малко глупаво а?
Винаги когато очаквам нещо хубаво да се случи, първо правя всичко което зависи от мен за да постигна желаното , след това си предствям мнооого ясно какво би било вече да имам желаното, визуализирам победата, така да се каже:) Изпитвам невероятното чувство за щастие и …след това съм напълно способна да „забравя“ за исканото, до момента в който ще е ясно дали ще го получа. Така след като получа исканото, изпитвам чувство на приятна изненада, плюс щастие от полученото:) Тоест моята тактика е умишлено да „забравя“ за очакваното, до момента на получаване:)
Просто успявам, като в това време си визуализирам новата мечта и новото желание! А в това време се изпълнява всяко предходно! Няма невъзможни неща!
Хм, не е лесно упражнение. Успявам напълно само когато съсредоточено работя и после с удоволствие отмятам по списъка изпълнените задачки 🙂 Донякъде успявам и когато съставям нов списък със задачи.
ДО FIRE
Много буквално приемаш нещата, затова не разбираш какво искам да кажа (което доказва, че има нужда от образоване принципно), с която дума „образоване“ не фиксирам единствено да се четат книги, а просто човек да развива ума си, сетивата си и да се отвори за всичко, което го заобикаля…
Да не говорим, че между образоване и образование има точно такава разлика колкото от Лондон до Луковит, малко глупаво , а FIRE?!
Мисли преди да пишеш, че се излагаш!
Струва ми се че малко извърташ нещата ама аре.
Лиа незнам къде се буташ м/у шамарите и ако ше пишеш с недомлъвки по добре не пиши, като е толко голяма пиши кое им е толко различното?!
ПС: Само да се уточня че не се заяждам. Ако тъй е прозвучало ше ме извинявате, такъв си ми е характера.
Ако желая нещо много силно, първо правя почти всичко възможно за да го постигна, но не на всяка цена, съдбата си казва своето и никога не се вкопчвам в „мечта“ Ако нещо го желая силно и то се сбъдне е „сбъдната мечта“
Очакването, нещо да се случи, винаги подсъзнателно води до вътрешно напрежение! Достатъчно е да се убедим, че нещата подлежат на нашето съзнание и ние можем да ги променим в желаната посока, без да насилваме процеса е достатъчно добра предпоставка да не утежняваме и да не забавяме сбъдването на желанията си ! Аз мисля всеки ден за нещо, което искам да се случи поне по 15- 20 мин на ден и резултати има действително дали по- рано или по- късно няма значение! Това е и тайната, да не притискаме времето, а просто да знаем и вътрешно да сме убедени, че МОЖЕМ много, чрез силата на съзнанието си!
Имам много цели, съответно много очаквания 🙂 Редувам ги. Това от една страна сваля напрежението, от друга оптимизира процеса на случването им 🙂
аз лично го правя по друг начин…
представям си, че това, което е искам, че това, за което мечтая вече е станало…
представям си как се чувствам, какво правя, какво се случва… и в един прекрасен момен, колкото и да е странно, ти се настройваш на честотите на своя блян и той се реализира
При мен нещата винаги стават много бавно и с много търпение,но никога не съм губила вярата си в добрия резултат и…той се получава!
Ima obsho vzeto dva nacina za postiganeto na celta. Edinia go prilagame vseki den bez daze da go osaznavame, t.e. nashite cuvstva (poniakoga porazdani ot misli) dvizat realnosta ni na pred. Zabraviame gi zashtoto ne im otdavame znacenie a te se materializirat v badeshteto. Tai kato dalboko sme gi otnesli v podsaznanieto- sme gi zabravili i si zadavame vaprosa- „zashto taka se sluci“. Tai kato tova e naturalen proces- trudno se kopira za postigane na konkretni zelania.
Vtoria nacin- e tova sa nacinite na mnogo religii, filosofii i shkoli. Norbekov- crez Oktavata- nalagane,otpecatvane na zelania rezultat na varha ii, Neville- vizualizacia, preziviavane na zelania rezultat i ubedenosta ce celta e vece postignata- tocno predi da zaspim ili ne. i.t.n.
Az kak go pravia- smesvam nacinite, zashtoto niakoi neshta moga po lesno da pravia, drugi po trudno. No celta mislia ce e edna- da smenia koncepciata za sebe si spored zelanieto koeto iskam da osashtestvia. Ako uspeia da go postigna- ocakvaneto izcezva zashtoto biva zameneno ot TVARDATA obedenost- izrazena s dumite: “ tova e taka “ ( viz poslednite dumi na Jessus Christ na krasta). Taka ce posle kolkoto i da mislia i da se pritesniavam za osashtestviavaneto na zelanieto mi tova ne razvalia “ magiata“ i to se osashtestviava.
Ne kazvam ce e lesno. Za mene e mnogo trudno, ne vinagi stava no rabotia po vaprosa- trenirovki, trenirovki, trenirovki i mnogo liubov, radost i smirenie.
E, ima i niakoi tankosti- za koito tuk niama misto, pak i istinata ne se predava a se postiga.
Uspeh:):):)
P.S.
Kato go procetoh si pomislih da ne me vzemete za religiozen fanatik- ne sam:)
No vsicki religii kodirat nacinite za postigane na celta (viz Norbekov).
Dalboko se izviniavam za latinicata, no niamam kirilica. Nadiavam se ce ste mi razbrali pisaniata i ne sam Vi odtegcil:)
Мечтая си за съвършените розови очила, а докато чакам, пробвам ли пробвам, за да ги позная когато ги получа:)
Kak li?! Kato sledvam syvetite na Jerome Jerome v „Trima dushi v edna lodka…“ otnosno zaviraneto na chajnika;) – toj ne tryabva da razbira, che ti go chakash!!! Gledash vstrani, svirukash si i se pravish, che ne go zabeljazvash:) – i toy zavira:)
Ами аз вярвам, че ако нещо има да се случва, то така или ще се случи. както и обратното. Тъй че, опитвам се да мисля за други неща, които са важни за мен в конкретния момент.
ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО ЧОВЕК ДА Е МНОГО ТЪРПЕЛИВ ,НО ЗА НЯКОИ ТОВА Е МНОГО ТРУДНО.АЗ ОСТАВЯМ ВСИЧКО ДА СЕ СЛУЧВА НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО И ЗАПЪЛВАМ ВРЕМЕТО СИ С РАБОТА ОСНОВНО .ВИНАГИ НАМИРАМ С КАКВО ДА СЕ ЗАНИМАВАМ ,НО ПОДСЪЗНАТЕЛНО ТОВА ЖЕЛАНИЕ ЖИВЕЕ В МЕН И ПРЕДИЗВИКВА НЕОБХОДИМАТА ЕНЕРГИЯ ЗА ДА ПРИВЛЕЧЕ ТОВА,КОЕТО ЖЕЛАЯ.
Важен е пътят, а не целта. Казал го е още Лао Дзъ.
Нещата се случват или не се случват. Няма нищо случайно коетосе случва нна този свят, дори когато вървиш и уж случайно се спънеш в камъчето, то не е случайно т. е. така е трябвало да стане – да се случи. Следователно приемайки фактите такива каквито са, отправяме мислите си за положителни неща, събития и ли случки и така вярвайки че нещата ще се случат рано и ли късно такива каквито ги искаме, сме по-уверени в себе си и не мислим постояно за тях. И изведнъж започват постепенно да се нарежда всяко на своето място, и тогава сме щастливи и казваме „Имах късмет“ и и се сбъдва по-малко мечтата ни……………….
КАК УСПЯВАТЕ ДА ОТЛОНИТЕ ВНИМАНИЕТО СИ ОТ ОЧАКВАНЕТО ЗА СБЪДВАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО ВИ?
Съсредоточавам вниманието си върху други важни неща, на които мога да повлияя по някакъв начин. В крайна сметка, каквото е писано да стане, то си става, независимо от това, дали ще седя и ще го чакам или ще се занимавам с други неща!
Трудна работа, колкото по го желая толкова по мисля за него и обратното. И разбирасе колкото по мисля за него (това включва и положителни и отрицателни мисли) толко по надалеч се чувствам от сбъдването му. Вниманието.. ми спирам да мисля, или поне се опитвам 🙂 Всъщност си представям че всичко е просто и лесно(което си е истина) и като че ли наистина понамаляват мислите и мозъка се успокоява, нещо такова.
Отклонявам мислите си , вниманието , мисля за хубави неща , които искам да се случат и ако силно желая се сбъдват.
Не търся конкретен начин да отстраня вниманието си. Превръщам желанието си в доминираща мисъл и съм сигурна, че то вече се е случило. Преди да се случи съм в състояние, в което желанието ми вече е факт и се радвам за това. След като се изпълни съм спокойна, защото ако човек се радва след, а не преди това означава, че се е съмнявал, че ще се случи.
Благодаря, Мая! Чудесен сайт!
Сърдечно благодаря за чудесната книга и за полезния сайт.
mi ne vs stava taka kakto iskame i zatova e nujno ponqkoga da otklonqvame vnimanieto si ot konkretniq problem,kolkoto i da e trudno.Ne vseki pat moje da se slu4i tova koeto iskame . No e po-dobre da prdoljim napred sas vdignata glava . Ponqkoga jivota e surof na zatova ni e ,,podaren„ ot bog(kolkoto i tapo da zvu4i) za da go jiveem .Makar i sas problemite koito imam kato tiineidjarka i az mn pati sam se zamislila za tova kak nai leesno da otklonq vnimanieto si ot konkretniqt 4ovek ili konkretnoto ne6to .Sega 6te vi dam primer za 4ovek koito mn haresvah .v na4aloto na godinata go zabelqzah i mi napravi golqmo vpe4atlenie i mn iskah da badem zaedno.Makari da ne se slu4i az se opitah da se zanimavam s drug samo i samo da go zabravq no ne6to mi kuca kolkoto i da iskamm nemoga qvno tva 4ustvo lubov se rodi v men dosta silno no i ne sajalqvam i nikoga nqma da sajelqvamm sega gledam napred sas visoko vdignata glava i sas srahoten 4ovek do men:))))).Ubedih mnogokratnoo 4e kato ne ti puka za ne6too to rano lili kasno se sbadva pone za mig taka 4e otklonqvaite vnimanieto si po naii stranniq na4ii i ako uspeete da go napravite dobre uspehat vi 6te e siguren.:)) i priqtno 4etane na tozi koito spe4eli knigata 😀 6toto nqma da sam az (nikoga nqmam kusmet) :d