14. Силата на приемането: Eдинството включва и нас

Няма нищо добро или лошо, но нашите мисли го превръщат в такова.– Уилям Шекспир

Откажете се от модела наказание/награда

„Животът е труден”, с тези думи започва една от книгите си Морган Скот Пек. „Животът е страдание” е първата от благородните истини на Буда. „Животът не е справедлив”, пише Харол Кушнер в книгата си „Когато лоши неща се случват на добри хора”.

Въпреки че е ясно, че животът не функционира по модела награда/наказание, в който на добрите хора се случват само добри неща, а лошите винаги биват наказвани, съществуват вярвания, че светът награждава добрите и наказва лошите. Близко е до ума, че определението за добър и лош зависи от културата, религията и личните ценности на хората.

Приемането е духовен акт

Приемането е много по-трудно от отдаването. То може да носи емоционален риск; то изисква отваряне към възможност или желание, които може да не бъдат изпълнени. Даването е лесно. Чрез даването ние не само демонстрираме най-добрите си качества, но награждаваме и егото си.

Преди години прочетох една история за хималайски монаси. Тези мъже, след години на религиозна подготовка, били накарани да излязат на улицата и да просят за прехраната си. Това е цялата история.

Това не е необичайно за страните, в които будизмът е част от културата. Какво обаче би ни струвало на нас, на Запад, да направим това? Когато молим за нещо, едно е ясно – няма място за егото. Това прави молбата духовен акт.

Изпитвали ли сте усещането да дадете на благодарен човек? Не става ли ясно в този момент, че даването и получаването са двете страни на една и съща монета? Мислете за себе си като за монах, готов да получи любов, милосърдие, уважение. Мислете за целта си като за човек, който бихте желали да ви удостои с вниманието си и да даде на вас.

Вашата цел има информация за вас. Вашата цел иска да ви помогне. Целта ви иска да бъде приета. Ще оставите ли егото си настрана? Ще отстъпите ли от културните правила, социалните роли и погрешните си убеждения? Ще отворите ли ръката си, за да получите?

Цялото изобилие, информация и помощ от Вселената не могат да достигнат до вас, ако имате негативни убеждения относно получаването. Нищо не може да проникне през това изкривяване. То е като енергийна вълна, която отблъсква всичко, което се опитва да ви приближи. Сигурно познавате хора, които непрекъснато отказват помощ, любов, връзки. Възможно е това да сте вие.

Помогнете на целта си и на себе си, като започнете да виждате приемането като акт на щедрост, която показва вашата завършеност и връзка с другите.

Принципът на единството включва и вас

Можете ли да си представите какво би било, ако бяхте насърчавани от възрастните в детството си да споделяте кога се чувствате слаби, раними, кога ревнувате или мразите и възрастните да ви бяха награждавали за тези ви чувства? Емоциите изискват признание и приемане. Ние плащаме висока цена, когато ги потискаме и игнорираме.

Приемането на чувствата не означава да оставаме затънали в тях. Ние просто трябва да признаем, че та са част от нас като хора. Преди години гледах интервю с Далай Лама. На въпроса дали чувства гняв, той се засмя и отговори: „Разбира се!” И обясни, че емоцията е като вълна в океана – веднъж изпитана, тя се връща в океана. Изпитвайте емоциите си, но не зацикляйте в тях – и те ще се върнат към източника си.

Както емоциите ви имат нужда от признание, така и вие!

Мислите ли за себе си като за човек, който трябва да помага на всички, че другите са достойни, а вие не? Въпреки че вие сте важна част от Вселената, от обществото, от семейството, от връзката си, вие трябва да включите себе си. Това е ваша работа!

Ето няколко твърдения, които могат да ви подскажат дали изключвате себе си:

• Не се притеснявай за мен, ще се оправя
• Излез, аз ще гледам децата
• Тя има предостатъчно работа, аз ще остана да свърша това
• Н есе притеснявай за съдовете, аз ще ги измия

Ето няколко твърдения, които показват, че включвате себе си:

• Благодаря за предложената помощ, наистина я оценявам
• Благодаря, че ще гледаш децата
• Работата ще бъде тук и утре, да си починем
• Аз ще измия, ти ще подсушиш

– „The Power of Receiving“, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова