Емоциите – показател за духовно развитие

Духовното развитие се превърна в любима тема на хората, наравно с позитивното мислене. Хората четат книги, възприемат чужди модели на мислене и наричат това духовно развитие.

Аз не зная какво точно е Духът. Хора, които знаят повече от мен, не обичат да засягат темата за Духа. Но все пак е известно, че Духът (характерът, личността) се развива при решаване на предизвикателства – такива, които карат човека да премине собствените си граници. А това е много трудно и болезнено, защото нарушава усещането ни за сигурност, променя представите ни за света, променя ни силно и отвътре. И всеки път, когато това стане, ние вече не сме същите, ставаме други, непознати дори за себе си.

Това, което зная със сигурност, е че Духът не се развива с четене на книги. Да, тези книги посочват достъп към скрити и могъщи сили, с които разполагаме като хора. Но тези сили не се разкриват чрез четене, а в реалния живот. Тези сили се разкриват спонтанно, когато станем достатъчно силни и разумни, за да можем да ги управляваме без да навредим на себе си и на други. Защото тези сили еднакво добре изпълняват мечтите ни и страховете ни. Те могат да ни дадат живот, могат и да го отнемат. И дори да прочетем в книги за нашите скрити сили и да пожелаем да ги развием, то това ще стане по определен начин. Първо ще се развие познанието ни за света и усещането ни за отговорност към него – в реална житейска и вероятно трудна ситуация, а след това ще получим достъп и до силата.

И гарантирам на всички желаещи да разкрият силите си, че когато получат достъп до тях, вече няма да имат желание да ги използват. Защото ще знаят колко комплексен е светът, как всяко малко нещо променя по непредвидим начин и собствения живот, и живота на всички останали хора, как можем да навредим просто защото сме били непредпазливи. Колкото повече сили имате, толкова по-малко желание ще имате да ги използвате за червено ферари или да си върнете любимия човек. Колкото повече сили имате, толкова повече ще обичате този свят и по-ясно виждане ще имате за отговорността си към него. И колкото повече го обичате, толкова повече сила ще имате. И когато това се случи, можете да се сдобиете и с червеното ферари, но то вече няма да има значение за вас. Когато човек се докосне до силата, разбира, че в този живот има значение само това, с което идваме и си отиваме – любовта. Не притежанието на любимите хора, а любовта.

Преди месец претърпях хирургична операция на зъб. Седях на стола, моят зъболекар режеше венеца ми и пилеше костта ми, устата ми се пълнеше с кръвта ми. И си помислих колко е трудно на моя доктор в този момент. И в този момент осъзнах аз колко съм се променила. Подобна операция претърпях десетина години по-рано. Една седмица преди операцията не можех да мисля за друго, спомних си ужаса, с който отидох до зъболекаря си, ужаса, с който преживях манипулацията. Тогава мислех само за собственото си преживяване. Сега не мислех нищо, дори не изпитвах страх. Мислех за откривателя на упойката, после изпитах съчувствие към доктора, защото вече познавах усещането за отговорност към пациента. Седях си на стола с пълното съзнание какво ми се случва – и пълно спокойствие. И в този момент видях разликата в себе си между две аналогични ситуации и дистанция от 10 години. Видях и много други разлики и разбрах, че днес съм съвсем различен човек от това, което съм била преди 1 година, 5 години, 10 години….

Това е истинското (духовно) развитие. Рядко е свързано с внезапни промени, през повечето време протича неусетно, с малки промени всеки ден, всеки час. И понеже не мислим много за това, не забелязваме. Не помним какви сме били, не си даваме сметка и за това какви сме днес. Четем книги, четем за чудесата в живота на другите хора – а чудесата в собствения си живот не забелязваме.

Критерий за духовното ни развитие е емоционалната ни реакция в реална житейска ситуация – това, което днес наричаме емоционална интелигентност. Ако вчера съм реагирала по един начин, междувременно съм прочела стотина книги и днес пак реагирам по същия начин, значи нищо не се е променило. Тук не става въпрос за потискаме емоциите си – става въпрос за истинската ни емоция. Ако реакцията ми днес е различна, носи ми по-голям душевен комфорт и ми помага да реша проблема си по-ефективно – настъпила е промяна, добра за мен. Ако реакцията ми носи по-голям дискомфорт, вероятно става дума за духовна регресия.

Всеки път, когато се учудя на собствената си реакция, разбирам, че в мен е настъпила промяна. Ако се зарадвам на реакцията си – промяната за мен е положителна.