Мълчанието като наказание
Хората са различни и разликите между тях се проявяват в различни ситуации от ежедневния живот. В здравословната връзка хората могат да говорят за различията в мислите и чувствата си, да обсъждат конфликтите и да вземат общи решения.
Истинска интимност съществува само във връзка, в която всеки от партньорите знае какво мисли и чувства другия.
Най-добрият прогностичен фактор за бъдеща раздяла не е честотата на конфликтите (конфликтите са неизбежни), а начинът, по който двойките разрешават конфликтите си. Интимността между партньорите в добрите времена зависи от начина, по който те се държат един с друг в лошите моменти.
Някои хора не допускат истински разговор относно действията си, чувствата си и мислите. Те се стремят да избягват конфликтите и предпочитат мълчанието, игнорирането и дори отричането на проблемите си и партньора си. Изключването и игнорирането на партньора се използва за наказание или манипулация и съзнателно причиняване на болка (отхвърлянето причинява болка, която е съпоставима с физическата болка).
Мълчанието е гняв
Мълчанието е гневната реакция, с която вашият партньор отговаря на вашите оплаквания, критики и изисквания. Той/тя няма да използва думи, за да изрази гнева си, разочарованието си, болката си, нуждите си. Той/тя може да не реагира по никакъв начин на конфиктната ситуация. Вместо това по-късно ще получите повече мълчание, емоционална хладнина, „забравяне“ на ежедневни задължения, отказ на интимност – емоционална и физическа. Той/тя ще ви откаже информация за реалния проблем и няма да пожелае да участва в разрешаването му. Липсата на информация ще ви накара да се чувствате сякаш вървите из минно поле – никога няма да сте сигурни как вашият партньор ще приеме вашите думи и действия и как това ще се отрази на връзката ви. Ще започнете да обмисляте думите и постъпките си, ще ставате все по-несигурни в себе си. Ако изразите притесненията си, вашият партньор може да ви каже, че преигравате или сте свръхемоционален/лна. Той/тя може да изиска от вас да не бъдете толкова чувствителен, да да не проявявате определени чувства или да не се държите по определен начин.
Пасивната агресия
Пасивната агресия е поведение, което хората са възприели в момент, в който не са можели да изразят открито гневните си реакции (най-често в детството). Пасивно-агресивните хора използват методи за прикрито насилие – емоционално насилие („Не можеш да ме обичаш толкова!“), вербално насилие („Ти си свръхемоционална“), игнориране.
Някои хора не осъзнават поведението си и обвиняват партньорите си за неуспешната комуникация и проблемите във връзката. Други хора използват пасивната агресия като защитен механизъм срещу истинската интимност във връзката – „неразбирането“ на проблемите, мълчанието и игнорирането се използват целенасочено срещу партньора, който иска повече интимност и обвързване.
Решението
Ние, хората, оценяваме своето съществуване и стойност като човешки същества според влиянието, което оказваме върху околните. Пасивно-агресивните хора отказват да признаят нашето съществуване – те отказват да чуят думите ни, отказват да признаят чувствата ни, отказват да забележат действията ни, отказват ни сътрудничество в общите проблеми. Те ни отхвърлят като човешки същества.
Най-често отхвърлените партньори започват да се борят повече за връзката си, да полагат повече усилия, да поемат отговорностите и на пасивния партньор. Това, разбира се, не помага. Пасивно-агресивните хора не могат и не искат да се променят. А техните партньори стават все по-неуверени и нещастни.
Разговорите не помагат. Понякога, ако желаещият комуникация партньор положи достатъчно усилия, може да достигне до мълчаливия партньор. Ефектът от тези разговори е много кратък – ден, два или три, след което всичко продължава по старому. Ако кажете директно какво ви притеснява, пасивно-агресивният ви партньор ще ви даде повече от това, докато гневът му не отмине.
Тези връзки могат да просъществуват само докато партньорите на пасивно-агресивните хора успяват да понасят емоционалната тежест на тези отношения. Познавам хора, които се адаптираха към подобни отношения и връзките им продължават вече много години. Тези хора обаче плащат високата цена да не си позволяват да бъдат себе си – да внимават с мислите си, чувствата си, постъпките си, за да не предизвикат поредната доза студено мълчание.
Колко вярно