Нещастието, което сами сътворяваме

Природата ни изисква да бъдем щастливи – в състояние на щастие физиологичните ни процеси протичат правилно, здрави сме и се сме работоспособни.

Растението, попаднало в неблагоприятни условия, спонтанно търси пътя към светлината – листенцата му се обръщат към слънцето и стволът му нараства в тази посока. Животните интуитивно избягват ситуации, които биха им причинили болка или смърт – и заекът не се чуди дали да бяга от лисицата или да пробва духовната си сила срещу нея. Човешките бебета плачат, когато се чувстват зле, и се смеят, когато се чувстват добре. И всеки психично нормален човек, чувайки бебешки плач, веднага ще се погрижи за бебето – и ще разбере, че е успял, когато то спре да плаче.

Какво пречи на хората да чуват собствения си плач?

Ние сме нещастни, чувстваме се зле, плачем и продължаваме да не чуваме себе си. Вместо да използваме съзнателния си ум, за да следим и поддържаме състоянието си на щастие, ние го използваме, за да оправдаваме нещастието си.

Подсъзнанието ни има за цел да пази живота ни. То бързо ни отдалечава от всичко, което ни причинява болка, което ни прави нещастни – и това е реакция за оцеляване. Всичко, което си отива от живота ни, е вредно за нас – затова и сe отдалечаваме от него. В живота ни при нормални условия остава само това, което наистина обичаме и приемаме напълно – защото то ни прави щастливи и за подсъзнанието ни това е сигнал да пази интересите ни и обкръжението, която ни правят щастливи и доволни.

Хората започват да страдат, когато убедят подсъзнанието си, че условията, които ги правят нещастни, са всъщност добри. Когато убедят себе си, че наистина заслужават лошото отношение от страна на любимия човек, защото любовта е над всичко и тя трябва всичко да изтърпи и да прости – защото прошката била голяма духовна стъпка. Когато излъжат подсъзнанието си, че не могат да живеят без човека, който им е изневерил и затова трябва да потърпят, докато „на него му мине”. Когато затвърдят убеждението си, че работата, която не обичат, е единствената, за която са достойни. Когато си повярват, че мизерията, в която живеят, е най-многото, което могат да поискат от живота.

Понякога стигаме дори дотам, че да се убедим, че нещастието ни всъщност е щастие

По начало подсъзнанието ни е програмирано така, че да се грижи за щастието ни. Щастието ни е равозначно на радост от живота, а следователно – и на живота. В последствие с ума си ние препрограмираме подсъзнанието си – и то започва да се грижи за това, което му наредим. Ако поискаме от него да запази връзката, в която сме нещастни, или работата, която ни потиска – то ще го направи. Загубвайки основната си функция – да ни пази. Или по-точно – пази ни доколкото може в условията, които ни разрушават. Води ни към щастието – така, както сами сме го определили за себе си.

Зад всяко нещо в живота ни, което ни прави нещастни, стои наша голяма слабост

На пътя към щастието ни стоят само нашите слабости. Умът ни е измислил прекрасни оправдания през вековете – толкова красиви, че дори не ги подлагаме на съмнение. Има хора, които не могат да говорят открито с „любимия” си човек от страх да не го загубят, хора, които търпят унижения, изневери, побои – и всичко това от „любов”. Има хора, които търпят унизително отношение в работата си, давайки всичко от себе си – и всичко това с вярата, че такава е волята на „Бог”. Има хора, които по пътя към мечтата си правят само един опит и ако той е несполучлив, просто се отказват – това била „карма”. Има хора, които пропускат прекрасни възможности, които животът им поднася – в личен и професионален план, защото „хороскопът” им показва, че преминават неблагоприятен период.

Очевидно, в понятията ни за любов, Бог, карма, съдба, живот, щастие нещо куца. Защото чисто практически данни показват, че нещастието и личната неудовлетвореност стоят в основата на лошите отношения, нещастнатя любов, болестите, инцидентите, преждевременната смърт.

Изходът?

Да посочим ясно на подсъзнанието си, че човекът, който виждаме в огледалото, иска и заслужава да бъде щастлив. И да го оставим да си върши своята работа – да ни води към щастието ни и радостта от живота. Без съжаление за нещата, които си отиват от живота ни – особено ако животът ни до момента не е бил точно това, за което сме мечтали.