за любовта

5. Силата на приемането: Приемане и вземане

0

За всеки отдаващ има приемащ. За всеки извършващ има вземащ.

“Благославям Бог в теб, който си в мен” е санкритска поговорка, която добре илюстрира единството в живота. И искреното отдаване, и искреното приемане са актове на признание на другия човек, на нашата човечност, на единството ни. Когато отдаваме или възприемаме щедрост, ние сме на една и съща вибрация. Заедно отдаването и възприемането създават връзка. С отдаването ние отдаваме енергия, а с приемането приемаме енергия.

Мислите ли, че отдаването е нещо, което някой прави? Много от нас (почти) не правят разлика между това да направят нещо, защото го искат, и това да направят нещо, защото трябва. Но дори и така да е, как се чувствате, след като дадете и човекът отсреща ви отговори с истинска благодарност или с неблагодарност? Взаимност има, когато получаващият оценява даденото. Това е начинът, по който приемащият се отплаща на отдаващия.

При даването и вземането процесът е еднопосочен. Даващият не получава нищо от взимащия. Енергията се губи при даването, защото малко или нищо не се връща. Ако имате такава връзка, вероятно се чувствате изтощени от нея; може да се чувствате и огорчени от липсата на справедливост.

Дори при това положение много хора продължават да дават, не защото усещат искрено желание за това, а поради вътрешното си усещане как трябва да се държат. Независимо от това, ние усещаме дисхармонията при този начин на даване, който няма много общо с истинските чувства.

Същото се получава и при вземане, вместо приемане. Вземането не е акт на приемане. Вземащите се сърдят и манипулират, те използват и експлоатират. Те се считат за привилегировани и очакват хората да се грижат за тях. Те искат все повече и повече.

Хората, които дават и вземат, не се чувстват емоционално удовлетворени от общуването си. Това са отношение на разделяне, основани на усещане за липса. Хората, които отдават и приемат, чувстват връзката помежду си и тя е взаимно удовлетворяваща. Това са отношения на обединяване, основани на усещане за пълнота.

За да постигнете целта си, забравете всички стари определения на приемане и отдаване.

Приемащият човек не е парцал

Възприемчивост: желание или готовност за приемане на впечатления и идеи.

„В днешно време, ако не си твърд, не можеш да постигнеш нищо. Хората ще минават през теб, ако си пасивен. Не мога да направя това, пасивността е против природата ми.” Хората много често реагират така, когато чуят концепцията за приемането.

Ако не знаете за какво точно става дума, лесно може да се объркате относно разликата между пасивност и възприемчивост. Пасивен означава „повлиян без извършване на действие в отговор”. Възприемчивостта е динамичен процес, при който се обменя енергия. Когато сме възприемчиви, ние сме активно обвързани, отворени и заинтересувани. „Тя възприема моя план” не означава, че тя не се интересува от моя план. „той възприе идеята за оказване на помощ” не означава, че той не се интересува от идеята.

Добрите играчи на покер използват възприемчиво състояние, когато наблюдават другите играчи и остават спокойни. Така те разбират кои карти да изиграят. Ако играят, без да получат информация от околната среда, те не биха могли да направят правилните избори. Добрите лекари възприемат състоянието на пациентите си чрез изслушване и наблюдение на състоянието на тялото. Това изисква практика и енергия. Успешните бизнесмени обръщат внимание на нуждите на клиентите си и им доставят това, което искат. Успехът се дължи на възприемчивостта на бизнесмените. Без обратна връзка от страна на клиентите той не би бил възможен.

Ако искате да постигнете нещо, трябва да предприемете активни действия. Но ако никога не спирате да оцените постигнатото, ще пропуснете информация, която би могла да ви помогне.
Околният свят и хората около вас ще ви информират за вашия прогрес. Ако не постигате резултати от начинанието, което сте започнали, наблюдавайте, слушайте и позволявайте (възприемчиви състояния). Възприемчивостта на е пасивен процес. Тя изисква енергия за интерпретация на информацията от околната среда.

Ние се опитваме да контролираме всичко чрез активни действия. Това не само не е продуктивно, но такава стратегия не взима предвид желанията на другите хора и обективната действителност. Мислете за възприемчивостта като енергетично и динамично състояние, за да я различавате от пасивността.

“The Power of Receiving”, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!