Емоционалната зависимост – краят на любовта

Любовта е удоволствие. Любовта е най-силното наслаждение, което човек може да изпита. Любовта е състояние на много висока енергия. В състояние на висока енергия ние се чувстваме способни и могъщи – имаме усещането, че можем да се справим с всеки проблем. В състояние на висока енергия изчезват страховете, изчезва ревността. В състояние на любов изчезва дори страхът от смъртта. В състояние на много силна любов човек има усещане за изпълнено предназначение.

Само любовта ни позволява да живеем максимално, без страхове, притеснения и болка. Затова всички ние се стремим към нея – защото любовта означава пълноценен, истински живот.

В състояние на любов ние имаме достатъчно енергия и за себе си, и за другите. В състояние на любов ние отдаваме енергия на другите и затова сме привлекателни за тях.

Любовта си отива тогава, когато загубим удоволствието и радостта от връзката.

Любовта си отива, когато спрем да възприемаме партньора си като отделна личност и се опитаме да го превърнем в част от себе си.

Хората възприемат емоционалната зависимост като любов и я наричат любов. Те изпитват привързаност, обич, възхищение, преклонение пред партньора си. Също така изпитват ревност, болка от отсъствието му, страх от загуба и много силен стремеж да се обвържат с него, за да си го осигурят „завинаги“.

Любовта се превръща в зависимост, когато загубим своята свобода – и щастието ни стане зависимо от наличието или отсъствието на партньора ни, от неговото поведение към нас.

Любовта се превръща в зависимост, когато удоволствието от връзката ни се превърне в страдание.

Страданието е състояние на ниска енергия – ние се усещаме незначителни, безпомощни без него/нея. Загубваме свободата си да изразяваме себе си, започваме да угодничим на партньора си, защото не можем да си позволим да го загубим.

Губим личността си, в която нашият партньор се е влюбил. Отнемаме му причината да ни обича.

Емоционалната зависимост е състояние на ниска енергия. Ние вече нямаме енергия за себе си, нуждаем се от енергията на партньора ни – от неговото одобрение, внимание, непрекъсната любов. Всеки добър жест от негова страна ни дава енергия за кратко, ние консумираме тази енергийна доза и отново оставаме без енергия. Собствената ни енергия отива в тревоги, планове, страхове. Отново се нуждаем от него, за да ни даде сигурност, да повиши самочувствието ни. А нашият партньор вече не получава енергия от нас – ние нямаме енергия и за самите себе си. Нашият партньор трябва само да ни дава енергия, за да ни поддържа.

И раздялата е въпрос на време. От любовта – от балансираната обмяна на висока енергия, на удоволствие и щастие, не е останало нищо.